Преди две години НАП допусна най-големия пробив на сигурността на лични данни в българската история. Това бе и сред най-големите течове на данни от публична институция в Европа изобщо. Бройката надхвърля 6 милиони записа на имена, ЕГН-та, заплати, лични и служебни имейл адреси и т.н. Наред със знанието за това кой каква заплата получава, успяхме да разберем и, че НАП съхранява и нарочни списъци на магистрати, спортисти и други групи от хора, които са представлявали интерес за онзи, който е получавал тази информация. Така, докато българският бизнес беше ангажиран с това да отговори на изискванията на GDPR, най-големият администратор на данни в страната не бе положил и минимални усилия с оглед мащаба на дейността си.
Институциите и техните ръководители така и не поеха отговорност за теча. Бивш финансов министър ни сведе, че пробивът се е случил, защото съществували електронни услуги! Българското общество никога не разбра как и защо най-големият администратор на лични данни беше сварен напълно неподготвен, а вече 2 години след случката делото между НАП и КЗЛД така и не може да започне.
Ние искаме да получим тези отговори. Отговорът на въпроса "Какво точно се случи?" е и отговор на въпроса "Имало ли е изпълнителна власт изобщо?"
Kакво всъщност се случи в НАП и защо нашите лични данни бяха обявени за продан в dark web?
Какви мерки предприе НАП? Може ли подобна атака да бъде успешна сега? Бяха ли уведомени потърпевшите?
Кой ще поеме отговорност?
Неформална група от адвокати, специалисти по лични данни и киберсигурност инициират завеждането на колективен иск срещу НАП. Търсим отговорност от Държавата за провала й в обработването на нашите данни. Защото той е еманация на административния провал изобщо. Провала да ни предостави адекватна административна услуга. Вярваме, че колективният натиск е средството, с което ще напомним на Държавата и отговорната администрация, че тяхното най-важно и първостепенно задължение е работа в полза на гражданите и защита на правата ни. Нужда ни е вашата подкрепа!
Допълнителни разяснения
Въпроси и отговори във връзка с подготовения колективен иск срещу НАП по повод изтеклите лични данни от лятото на 2019 г.
Медиите:
capital.bg: Всичко тече: как личните ни данни станаха обществени
Комисията за лични данни (КЗЛД) глоби НАП с 5 млн. лв., но това само по себе си се оказа абсурд. На първо време глобата беше изцяло виртуална, като министърът на финансите Владислав Горанов я нарече "нетна операция", или иначе казано – "от единия джоб в другия".
Вторият абсурд е, че личните данни на българските граждани бяха оценени буквално на стотинки, а третият е, че в крайна сметка гражданите сами платиха глобата за собствените си изтекли данни.